Всичко ви е омръзнало: защо не харесвате дори престижната си работа с добра заплата?
Случва се понякога така: човек обективно има отлична работа, но е недоволен. Добра заплата по пазарни стандарти, прилична позиция или перспективи за кариера в престижна компания, отлични (или поне доста поносими) колеги – да, мнозина могат само да мечтаят за това. Какво друго да искаш? Но! Сутрин не ви се ходи на работа, изглежда ви безсмислено, от ежедневната рутина ви се гади. И искате нещо „по-интересно“ или нещо, което има „повече смисъл“. Познато ли ви е? Тогава тази статия от счетоводна къща ГАРАНТ е за вас.
Според проучване, проведено от HeadHunter сред 7865 търсещи работа, 28% от анкетираните не харесват дейността, с която се занимават. 39% от процента често имат мисли: „Колко съм уморен(а)“, „Колко ми е писнало от всичко това“. И 56% от анкетираните биха искали да променят обхвата на дейност. Това е средна цифра, а в някои професионални области делът на желаещите да променят сферата е много по-висок. Например сред административния персонал, специалистите по продажби и мениджърите от най-високо ниво, такива желаещи са съответно 72, 65 и 64%.
С какво е свързано с желанието за смяна на професията
Причините за недоволството от работата, разбира се, са различни. Някой не вижда перспективи за заплата и кариера в своята област, а някой страда „само“ от факта, че не получава удовлетворение от работата и нейните резултати (39% от анкетираните) и от липсата на интересни задачи (27% от анкетираните). Отвън може дори да изглежда като глезотия. Но този, който има такъв проблем, не го разглеждат така.
Защо темата за смяната на професията стана толкова модерна в наше време? Само преди около 50 години и дори по-малко въпросът за получаване на удоволствие от работата не стоеше. Имаме работа и това е достатъчно. А сега искаме нещо повече, недоволни сме дори от работа с висока заплата и престижна позиция в стабилна известна компания и отличен екип. Вярно е, че тези, на които подобна работа изглежда като връх на мечтите, все още гледат на тези, които искат да се откажат от всичко това по причини „скучно“ и „не виждам смисъл в работата“, като прищявка и глезотия. Все пак, проблемът съществува.
С какво е свързано това? Този въпрос интересува психолози, икономисти и дори съвременни философи.
Нематериална мотивация
Съвсем наскоро парите се смятаха за единствената мотивация за работа. Но през 20-ти век изследователите на мотивацията за работа започват да отбелязват неикономическите фактори на мотивацията и да разделят мотивите на вътрешни и външни. Простичко казано – не става въпрос само за пари. И колкото повече се приближаваме към сегашното време, толкова по-голямо значение придобиват непаричните мотиви.
Това се дължи на факта, че нивото и начинът на живот на хората се промениха значително през последните години. Мнозина вече не трябва да оцеляват като хора от минали епохи, основните материални нужди са повече или по-малко удовлетворени. И веднага щом това се случи, нуждите от по-висок порядък излизат на преден план (помислете за известната пирамида на Маслоу).
Това се изразява в желанието не просто да печелите пари, а да правите нещо, което предизвиква универсално одобрение, признание, възхищение. Или да задоволите собствения си изследователски интерес. Така се появява желанието да донесете очевидна полза – да се занимавате със социално одобрявани дейности (например благотворителност, преподаване). Или да се отдадете на творчество – да носите красота на хората, да правите нещо, което предизвиква възхищение (дизайн, архитектура, живопис, музика и т.н.). Или да се потопете в област, която просто ви интересува, например в изкуствознание, научни изследвания, продуциране на творчески проекти.
Загуба на смисъл от труда
От друга страна, работата на представителите на офис специалностите става все по-абстрактна. Затова хората понякога губят усещането за стойността на работата си, тя започва да изглежда безсмислена за тях или за другите. Това може да е свързано с желанието за ръчен труд и конкретен осезаем резултат. Например, специалист по ценни книжа може да се откажат успешна кариера в банка, за да стане дърводелец и мебелист, PR-мениджър да се оттегли в сладкарството, счетоводител да стане фризьор-стилист.
Ето какво казва Матю Крофорд, американски писател и доктор по философия, който напуска научната си работа в университета и отваря работилница за ремонт на мотоциклети:
„Съвременната управленска култура иска работниците да бъдат гъвкави, открити и винаги отворени към обучение: потенциалът се оценява върху осезаемия завършен продукт. Но това може да доведе до чувство на несигурност, много неудобно за някои видове темперамент. А занаятчията работи по определени стандарти. Дърводелецът в отговор на твърденията на шефа си винаги може да каже: „Просто погледнете – това е добра работа, красиво и коректно свършена…». Без такива специфични стандарти няма на какво да се опрете. Всичко, което правите, е отворено за интерпретация и прекарвате половината от времето си, опитвайки се да управлявате впечатлението, което се натрупва за вас. Тъй като всичко, което правите, е отворено за критика, винаги търсите одобрение. Докато електротехниците не се нуждаят от това: светлините се включват — какво повече може да се желае?»
Прегаряне и психологическа криза
Желанието за радикална промяна на професията може да бъде следствие от прегаряне или психологическа криза на средната възраст. Причините за прегарянето обикновено са свързани с преработването на емоциите и стреса. Кризата винаги удря най-слабото място. Ако слабото място е професионалната самореализация, тогава ще искате да започнете от нулата в професията, да наваксате нещо, което изглежда пренебрегнато, да докажете нещо на себе си и на другите.