Кой наистина е измислил двойното счетоводно записване?

Спомням си първия ми урок по счетоводна отчетност в гимназията - беше посветен на Лука Пачиоли - известен като  "бащата на счетоводството" заради въведения от него метод за двустранно счетоводно записване. Неговата книга „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ (Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita), издадена във Венеция през 1494, за пръв път описва Венецианската счетоводна система - позната ни днес като двустранно счетоводство.

Разбира се, по това време (далечната 1998 г.) все още нямаше начин да се проверят фактите, които ни учеха в училище.  За щастие, в момента имаме щастието да разполагаме с бърз достъп до цялата световна информация - стига да имаме желанието и времето да научим нещо ново. И докато търсех повече информация за историята на счетоводната отчетност, се запознах с творчеството на един друг икономист и учен - името му е Бенедикт Котрулевич  (Benedikt "Beno" Kotruljević; 1416–1469).

"Книга на изкуството на търговията" (Libro de l'Arte de la Mercatura)

Бенедикт Котрулевич е роден в град Рагуса (днешният гр. Дубровник в Хърватия). Най-ранният екземпляр от неговия ръкопис  "Книга на изкуството на търговията" (Libro de l'Arte de la Mercatura) се съхранява в Националната библиотека на Малта и е с дата 1458г - предхожда творението на Лука Пачиоли с цели 36 години.

Макар и доста кратка, книгата на Бенедикт Котрулевич е първото описание на съвременното счетоводство. А за времето си е била истински интелектуален пробив - защото описва система, даваща възможноста на търговците, предприемачите и инвеститорите да следят за всяко пени, което са получили или изразходвали.

По това време в Западна Европа започва Ренесансът. Търговията е в разцвет, и тогавашните стопански субекти са имали изключителна полза от създаването на добра система за счетоводна отчетност.

Благодарение на счетоводството, те вече били способни да организират огромно количество информация в счетоводни сметки, т.нар. "журнали" и след това тези записи да бъдат обединени във финансови отчети - предимно за приходите и разходите.

Отчетът за приходите и разходите е показвал на тогавашните търговци общите им приходи минус общите им разходи - отчитайки печалбата или загубата за определен период от време (обикновено 3 или 6 месеца). Балансът се е изготвял към даден момент, и е илюстрирал активите, дълговете и размера на собствения капитал. Тези финансови инструменти за пръв път са позволили на ренесансовите предприемачи да разпределят ресурсите си по-ефективно. Например, ако даден предприемач е притежавал два ресторанта, той е можел въз основа на данните от баланса да види печалбите и загубите на всеки от тях, решавайки кой ресторант да бъде затворен и в кой да бъдат инвестирани повече пари.

В по-голям мащаб, много скоро големите компании  започнали да вземат решенията си въз основа на данните от отчетите за приходите и разходите. Това довело до по-голяма ефективност на капитала, а оттам и увеличило благосъстоянието на тогавашното общество.

От отчета за приходите и разходите скоро се стигнало и до изчисляване на редица важни счетоводни показатели - като възвръщаемостта на инвестициите например. Този показател позволил на търговците и банките да сравняват инвестициите си математически чрез прости формули - които по-късно се усложнили, добавяйки и коефициент за отчитането на риска.

Така вече един предприемач е можел да получи отговор на въпроси от типа: "Ако можем да спечелим 1000 лири от инвестиция А и 1000 лири от инвестиция Б, кой от двата проекта има по-малък риск?" Така комбинацията между риск и възвръщаемост в бизнес анализа става основата на съвременната теория за вземането на инвестиционни решения.

Използването на системата на счетоводния баланс също е оказал голям ефект през онази епоха. Този интелектуален инструмент е опростил дотогавашната счетоводна система до просто уравнение: Активи = Задължения + Собствен капитал. По същество уравнението за пръв път показва, че всичко, което фирмата притежава, може да бъде финансирано или чрез дълг, или с капитал, или с комбинация от двете. С тази проста интелектуална проницателност работниците и предприемачите от епохата на Ренесанса започнали да оценяват имуществото си по пазарната му стойност. Хората започнали да вземат по-добри и мъдри решения и станали финансово грамотни.

И тъй като пазарите и търговията по това време отбелязвали буен растеж, богатството на тогавашните общества растяло с невиждани темпове. А кратката книга на Бенедикт Котрулевич допринесла за това чрез първото научно описание на системата на двойното счетоводство.

 

Оставете коментар